"Каквото правиш, прави го добре и мисли за бъдещето!"

д-р Петър Берон

Д-р Петър Берон, известен още и с името Петър Хаджи Берович, е роден през 1799/1800 г. в град Котел. Първоначалното си образование Берон получава в родния си град.  През 1815 г.  се установява във Варна, а след две години заминава за Букурещ. Там Петър Берон получава солидно класическо образование и решава да посвети живота си в служба на българското народно образование.
            Съставеният от Берон „ БУКВАР С РАЗЛИЧНИ ПОУЧЕНИЯ”  /„Рибен буквар”/ бил отпечатан през 1824 г. По – късно  в Германия записва да следва медицина. През 1832 г. завършва  Мюнхенския университет и заминава за Букурещ, където се установява като лекар на частна практика, но същата година получава службата - окръжен лекар и се премества в Крайова.
            През 1839 г. Берон се отказва от професията си на лекар и със свои роднини образува търговско дружество. Търговските работи на дружеството вървят много добре. Благодарение на спестовността и трудолюбието си Берон спестява богатство, което не само му осигурява издръжката, но му позволява и да прави благодеяния.    Благодетелят на българския народ и истински християнин по характер, който през целия си живот е правил само добро, загива от насилствена смърт в момент, когато е искал да осигури чрез приходите от своите завещани имоти средства за образователните нужди на българския народ,
            След трагичната му гибел от продажбата на негов имот се получава доста голяма сума, от която една малка част била отделена за котленската община, а останалата - за постройката на "Българската мъжка педагогическа гимназия "Д-р Петър Берон" в Одрин, която от 1897-98 учебна година започва да се издържа напълно от средствата на завещанието.
            Берон съставил буквара, за да даде на българските деца познания на простонароден говорим майчин език и с това изпреварва с десетина години учебниците на други възрожденци и народни будители. В думите и делата му се вижда предано любящият своето отечество син - патриот. "Аз,  както всеки еднородец българин - пише той в едно писмо до котленци - не считам за мое отечество само Котел, но и цяла България."  
            Огромните томове съчинения, достигащи повече от 10000 страници, са доказателство за голямото трудолюбие на Берон. Той притежава и способност лесно да се приспособява към различни професии и всякога да добива добри резултати от предприеманата работа. Като учител, макар и за късо време, съзира недостатъците на "старото" училище, осъжда като безвъзвратно остаряла неговата килийна методика и предлага взаимната метода за вътрешната организация на училището. Въвежда в образованието светските науки и говоримия майчин език, което говори, че Берон е добър педагог. Плод на неговата материална и морална подкрепа са отворените училища в Котел и околията, в Шумен, Разград и т. н.
            Берон е личност с широко образование и всестранен научен интерес. Владеел е осем езика.   Пестеливостта като добродетел у Берон не съдържа подбудите на скъперника, който се радва на натрупаните богатства като крайна цел на живота си. За какво е използвал пестеливостта свидетелстват не само многобройните парични помощи, давани през живота му за народополезни дела, но и завещанието му, с което подарява целия си имот за образованието на своя народ.
            Благодеянието си към българския народ Д-р Петър Берон почва като учител - с написването на "Рибния буквар" и през целия си живот той мисли само за просветното издигане на своя народ.